От: Гергана Димитрова
Гергьовден (6 май) е един от най-големите празници в нашия народен календар. На този ден се почита паметта на Свети Георги (284-305 год.).
Свети Георги Победоносец още на 20 години бил назначен на висока военна служба в императорската войска. Бил наследник на голямо богатство. Отличил се със своето благородство, като освободил робите си, а парите раздал на бедните.
Живял във време, в което подлагали християните на гонения. Когато императорът научил, че е християнин, започнал да го увещава да се откаже от християнството, а по-късно го подложил на много мъчения. Тези, които били свидетели на твърдостта му, повярвали в Христос. Сред тях била и съпругата на императора и той заповядал да ги обезглавят. Александра починала по пътя, а Георги сам навел главата под меча.
Свети Георги Победоносец е Светец, който е почитан и от християни, и от мюсюлмани.
Според народните вярвания Свети Георги и Свети Димитър са братя близнаци, между които е поделена годината: от Гергьовден до Димитровден и от Димитровден до Гергьовден.
Има предание, според което Свети Георги е удостоен с името „Победоносец“, защото е победил ламята. В земите на сегашен Ливан (близо до мощите на светеца) се намирало едно езеро. От него всяка година излизал змей, който опустошавал всичко наоколо. Населението се принудило да го омилостивява като му дава всяка година по една девойка. Когато дошъл редът на царската дъщеря и ламята се появила, пред девойката се изправил снажния Свети Георги. Той бил на кон, носил копие в ръка, прекръстил се, призовал на помощ светата Троица и убил ламята.
Свети Георги е известен и почитан като закрилник на воините-християни и на християнските армии. Покровител е и на земеделците, пастирите и стадата.
Гергьовден поставя началото на лятото и стопанската година и на този ден се спазват много традиции и обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето.
На Гергьовден във всеки дом се пече агне и около празничната трапеза се събира цялото семейство. На софрата присъстват обреден хляб, агнешка дроб сарма, млечни продукти, зелен лук и чесън, варено жито, баници и вино. На масата се поставя първото издоено мляко.
Стопанката на къщата рано в зори премита двора и закичва вратите с букет от цъфнали цветя, който остават там за здраве, докато изсъхне. Съдовете, в които се носи вода също се окичват с цветя.
Овцата, която се е сдобила с първото агънце за годината също се окичва с венец, който е завързан с червен конец.
Според обичаите на Гергьовден се принася жертва (курбан) – „гергьовско агне“ в чест на светеца. Това е първото родено от началото на годината мъжко агне. Цветът на козината му е желателно да е бял. Носи се в църковния двор и свещеникът прочита специална молитва. Тук особеното е, че агнето по традиция се пече цяло (обикновено свито „на кравай“ в тава). По желание може да се напълни с ориз, дреболии и подправки.
На Гергьовден по зори се събира билката гергьовче, която има най-голяма лековита сила през тези дни. За здраве всички се търкалят в росната трева. На този ден се посещават лечебни извори (аязми).
На Гергьовден се извършват и обреди за прогонване на злите сили, които могат да отнемат плодовитостта и млечността на животните.
Името Георги има гръцки произход и означава „земеделец”. То е едно от най-разпространените български имена.
На 6 май имен ден празнуват Георги, Гергана, Генчо, Ганчо, Ганка, Гиньо, Гео, Гоце, Гюро, Йорго, Гергина, Ганка, Гюрга и др.
