Сирни Зеговезни – традиция и обичаи

Сирни Зеговезни – традиция и обичаи

От: Г. Димитрова


Сирни Зеговезни (Прошка, Поклади, Сирница, Масленица, Ората) е подвижен Християнски празник, който винаги е в неделя и 7 седмици преди Великден. Празникът обозначава границата между зимата и пролетта и поставя началото на Великденските пости.

Сирни Заговезни е последният ден, в който се ядат храни от животински произход (сирене, яйца и др.). (Месото е спряно на Месни Заговезни преди 1 седмица.)

Според традицията на трапезата се поставят сирене, кисело мляко, яйца, риба, баница със сирене, печена ябълка, бяла халва…

На Сирни Заговезни вярващите молят и дават прошка преди да започнат постите. Сутринта в храмовете се чете Евангелието (Мат. 6:14 – 21): „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец, ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.“.

На този ден се извършват различни обичаи като „Хамкане“, кукерски празници, палене на огньове и др.

„Хамкането“ е обичай, при който на червен конец или мартеница се завързва парче халва или яйце, провесва се от високо и завърта в кръг. Членовете на семейството и основно децата се опитва да хванат халвата с уста. След това конецът се запалва и по това се гадае.

Друг обичай е запалването на огньове, които се прескачат от мъжете. През следващата седмица се провеждам кукерски празници. Те имат езически произход и се провеждат за прогонване за злите сили.

Най-често изричаните думи на Сирни Заговезни са: „Прошка искам и прошка давам!“.

Кликнете тук и заповядайте в групата ни
loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*