Родината на царевицата е Мексико. Тя започва да се отглежда в Европа след 16 век, а култивирането ѝ започва през 17 в. За лечебни цели се използват дългите нишковидни близалца на женските цветове – т. н.. царевична коса или свила.
Царевичната коса съдържа мазнини, етерично масло, гликозиди, смоли, витамини С и K и др.
Запарката от царевична коса се препоръчва при лечението на отоци, чернодробни заболявания, захарен диабет и атеросклероза. Има успокояващо, антибактериално, кръвоспиращо, пикочогонно действие.
Помага при пречистването на бъбреците и лечението на заболявания на пикочните органи с образуване на камъни, възпалени бъбреци, катар на пикочния мехур, подагра и ревматизъм.
От народната медицина се препоръчва като жлъчегоненно средство и повишаващо жлъчната секреция, срещу гъбични болести на половата система, както и срещу болезнена менструация, маточни кръвотечения.
Царевичната коса дори помага при проблеми с теглото, защото има свойството да създава чувство за ситост и освобождава от излишните течности в организма. Помага при подуване на тялото.
Косата от царевица се приема под формата на чай, който се прави като 20 гр. коса се слагат в 1 л. вряща вода, оставя се да поври 15 минути. След това се прецежда. Може да се пие до 4 ч. ч. чай на ден, преди или след хранене.
Спомага при редуциране на лошия холестерол в кръвта.
Използва се в сух вид и се събира докато царевицата е още млечна. Трябва да се изсуши веднага на сянка (сушилня). Ако престои известно време, без да е изсъхнала напълно, губи пикочогонните си качества и започва да действат слабително.
Царевичната коса помага и при чернодробни заболявания, диабет и атеросклероза, подагра, напикавания на деца и възрастни хора, както и при бъбречни колики, при гъбични заболявания и трихомоназа и болезнена менструация, при цистити, хронична сърдечна слабост. Успокоява болките при хроничен цистит и бъбречни камъни.
Забележка: Да не се използва от бременни, възможно е да предизвика маточни контракции.