Синята тинтява се среща по тревистите места, край храсталаците и в горите на всички наши планини. Използват се стръковете и корените на синята тинтява. Притежава противоспазматично, противоглистно действие; усилва секрециите на стомашните жлези и жлъчката; засилва апетита. Билката усилва съкращенията на сърдечния мускул и увеличава белите и червените кръвни клетки.
Прилага се при отслабена стомашна дейност, при стомашни и чревни колики, газове в червата, атония на червата, при анемия, жълтеница, против глисти.
В българската народна медицина билката се използва при пясък в бъбреците и пикочния мехур, туберкулоза, за засилване на сърдечната дейност, при виене на свят, кръвохрачене, отпадналост, оскъдна и болезнена менструация, хемороиди, подагра, против рак.
Настойка от билката в силна ракия се прилага за мазане при натъртване и гнойни рани; под формата на лапи – против циреи, рани, изгаряния; като запарка за жабурене за укрепване на венците и за гаргара при гърлобол.
