Расте по влажните и тревисти места, край пътищата и насипите на цялата страна. Използват се листата, като се събират напълно развитите листа или се отрязва цялата розетка и се отстранява цветоносното стъбло. Билката има омекчаващо, отхрачващо, ранозаздравяващо, противомикробно, слабително, противоязвено, диуретично действие.
Лечебният ефект се дължи главно на слузните и дъбилни вещества. Използва се широко за лечение на бронхит и други възпаления на дихателните пътища (прилага се при всички видове кашлица – простудна, туберкулозна, коклюш, при задух), при храносмилателни разстройства – гастрит с повишена киселинност на стомашния сок, язва, диспепсия, ентероколити. Противоязвеното действие е потвърдено в клиниката. Получени са препарати от листата за лечение на язвената болест. При лечение с тях намаляват болката, запекът, нормализира се стомашната киселинност, подобрява се храносмилането. При голям процент от болните разраняванията на стомашната лигавица оздравяват. Много добър ефект се получава и при хроничен гастрит и ентерит. Тъй като билката има противовъзпалително и кръвоспиращо действие, с нея се лекуват и някои кожни заболявания, на първо място младежките пъпки.
В българската народна медицина листата на живовляка се употребяват при кръвохрачене, киселини в стомаха, оригвания, чернодробни и жлъчни заболявания, газове, увеличена простата, сърдечни болести.
В българската народна медицина жълтият кантарион се използва при подагра, леки форми на туберкулоза, бяло течение, диария, неволно напикаване, главоболие, мигрена, хистерия.
Вътрешно приложение: за жабурене за укрепване на венците и при зъбобол, гаргара при болки в гърлото.
Външно приложение: за компреси при възпалени очи, бани при кожни възпаления, за налагане на лапи при натъртвания. Пресни листа се използват за налагане при циреи, гнойни рани, ужилване и ухапване от насекоми.
