От: Рецептите на Баба – Вкусът от детството
Левурдата е известна още с имената див чесън, мечи лук, див лук, левруд, леорда и др. Тя е предвестник на идващата пролет.
Лечебните ползи на дивия чесън са били познати още на древнит време. Любопитен факт е, че в началото на XIX век в страни като Швейцария млякото от крави, които са хранени с левурда, било много по-скъпо от останалото.
Левурдата е изключително ценно растение със своите лековити и кулинарни качества. Кликнете тук и прочетете повече за левурдата и полезни и свойства.
Важно е да отбележим, че най-лековита и полезна е прясната левурда. Тъй като е сезонно растение в, има възможност да си я осигурим и за месеците от годината, в които не може да си я наберем. Това става по най-стария метод – сушене и по по-съвременен начин – замразяване.
Начин на приготвяне:
Измиваме левурдата, отцеждаме и разстиламе на покривка (хартиена, платнена) и оставяме да се отцеди.
Сушене:
Оставяме покривката с левурдата на сенчесто и проветриво място до пълното и изсушаване. Съхраняваме в сухи съдове (хартиени или платнени кесийки, кашончета) на сухо и проветриво място.
Замразяване:
Напълваме на връзки от отцедената левурда в кесийки, обезвъздушаваме с натиск (или с машинка) и завързваме отвора. Прибираме във фризера.
Когато ни потрябва, изваждаме пакетчето и оставяме в дълбока чиния (от конденза се стича вода) и изчакваме да се размрази на стайна температура.
Левурдата се използва като билка при превенция и лечение на редица болести. Препоръчителен е чаят от левурда. Тя е разкошна подправка за салати, супи, месни и зеленчукови ястия. Допълва аромата на ястия от печени картофи, омлети и сосове. Може да се комбинира успешно с магданоз и копър.
