Расте из горите, сечищата и по скалистите места – в зоната на иглолистните и буковите гори навсякъде в страната. Отглежда се и като декоративно растение в паркове и градини. За лечебни цели се използват листата, листните пъпки и кората. Листата се събират през юни-септември, когато са напълно развити. Пъпките и кората – през април и май, по време на движение на соковете в растението и преди разпукването на пъпките.
Силно отводняващо (пикочогонно и потогонно) и общоукрепващо действие. Има ефект при разрушаване на бъбречни камъни. Успокоява спазмите на гладката мускулатура. Този ефект се дължи на съдържащите се в листата на растението флавоноиди, а съдържащият се калиев нитрат подсилва диуретичното действие на флавоноидите.
Прилага се при отоци от различен произход. Извлекът притежава противомикробно действие. Прилага се при някои болести на бъбреците, жлъчни възпаления, ревматизъм, ишиас. Брезата се използва също при подагра, атеросклероза, камъни в бъбреците и пикочния мехур. Корите на растението се препоръчват при анемия, отоци, кашлица, подагра.
Прилага се при бъбречни, стомашно-чревни, сърдечни заболявания, при ревматизъм, при отоци от сърдечен и бъбречен произход запарка от пъпки и брезовия сок: при кожни болести – остри и хронични екземи, лишеи, обриви, възпаление на кожата, косопад при спазми и болки в стомаха, атеросклероза, пресен сок: общо укрепващо при анемия, лечение на циреи, трудно заздравяващи рани, брезов катран при лечението на кожни болести.
Външно приложение: Корите се използват за налагане на лапи при рани, ревматизъм, обриви, лишеи.
Може да се използва и при: възпаление на бъбреците и пикочния мехур, камъни в бъбреците, атеросклероза, ревматизъм, ишиас, като потогонно и пичогонно средство.
