От: Гергана Димитрова
Великден се смята за най-големия Християнски Празник.
На този ден християните честват възкресението на Иисус Христос – 3-тия ден след разпъването му на кръста и погребението му. Тогава жените мироносици откриват празния му гроб, а самият Христос се явява на Мария Магдалина и на Апостолите.
Великден е подвижен празник. Определянето му идва от Първия вселенски събор през 325 г. Празнува се в неделята след първото пълнолуние и след пролетното равноденствие. Разминаването на датите за католици и православни християни се дължи на това, че първите следват Григорианския календар, а вторите – Юлианския.
Възкресението Христово се предшества от Великия пост, който започва 7 седмици преди Великден и включва 40 дни и Страстната седмица (общо 8 седмици). Спазва се в памет на 40-дневния пост на Христос и на последната му седмица на Земята. Това е времето, в което християните трябва да се покаят и да очистят душите и телата си.
Яйцата, козунакът и агнето са традиционни за Великденската празнична трапеза. Според обичая яйцата се боядисват на Велики четвъртък или Страстната събота.
Сега за православния християнин яйцето е специално Великденско поздравление, а католиците крият яйцата от децата, а те трябва да ги открият.
Символиката на яйцата се изменя с годините. Някога в градовете броят на яйцата отговарял на броя на членовете на семейството, а в селата – на броя на кокошките-носачки. В началото изписаните яйца били само за подаряване. Подарявало се на госта червено яйце, за да може богатството никога да не напуска дома. Първото яйце се поставяло под иконостаса, в чеиза на момата или го заравяли в средата на нивата, за да ги пази от градушка. Яйцата са се яли до Спасовден (40 дни).
Първият козунак за Великден е омесен от френски хлебар през XVII век, но у нас започва да се приготвя през 20-те години на миналия век и измества правения до тогава обреден хляб (колак, пармак, кравай).
Исус Христос е представян като Божи агнец. Агнето е принесено в жертва в деня на Възкресението. Според обичая агнешко месо се хапва на първия ден след 40 дневни пости.
Вярва се, че козунакът символизира тялото на Исус Христос, а червените яйца символизират кръвта му. Според предания, когато Мария Магдалена отишла в Рим, подарила на римския император червено яйце – символ на кръвта на Христос и му казала: „Както това яйце трябва да умре, за да се излюпи пилето, така и Христос умря, за да възкръсне за вечен живот“. В Европа започват да се боядисват яйца през Х-ХI век.
Великденския заек за първи път се споменава през 1678 година, когато в немска приказка се разказва за заек, който криел в градината яйца от децата.
През цялата Страстна седмица не се е вършела никаква работа, особено през Разпети петък, когато постът е най-строг. Вярвало се, че ако се работи, ще има гръмотевици и градушки.
В навечерието на самия Великден (събота ) се ходи на църква. Два часа преди полунощ, започва службата. След празничното богослужение християните носят запалените свещи вкъщи. На Великден всички се чукат с червени яйца, като гледат чие яйце ще излезе победител. Смята се, че този, на когото яйцето е по здраво, ще бъде най-здрав през годината.
Поздравът е „Христос возкресе“, а отговорът е „Воистина возкресе“. Исус Христос възкръсва на 3-тия ден от смъртта си, затова неделята, понеделникът и вторникът са посветени на веселие.