От: Рецептите на Баба – Вкусът от детството
Левурдата (Allium ursinum) е многогодишно луковично растение. Известна е още с имената Див чесън, Див лук и Мечи лук.
Названието „мечи“ (ursinum – мечка) идват от факта, че мечките след зимния си сън похапват обилно левурда.
Растението има луковица с дължина (до 1 см.), 3 издължени зелени листа, които имат остър връх (до 25 см.) и дълги дръжки (20 см). Цъфти от април до юни с бели малки цветчета на дълго стъбло. Плодът им е шушулка. Семенцата имат черен цвят и узряват от май до юли месец.
Левурдата расте на влажни и сенчести места в широколистни гори. У нас тя расте впочти цялата територията на страната.
Важно е да се знае, че листата на левурдата може да се объркат с тези на момината сълза, които са отровни или с други подобни растения.
Левурдата има само по 1 листо на всяко стъбло, а момината сълза има 2. Съществува и друг двойник, който се нарича мразовец, но листото при него е само 1 и то обгръща изцяло цветчето. Лесен начин е да се провери дали е растението е левурда, като с пръсти се протърка едно листо и ако се разнесе мирис на чесън, то това е левурда.
Консумират се листата, луковиците и цветята и листата на левурдата. Има данни, че се използвала още в най-дълбока древност.
Левурдата съдържа в себе си много витамини (А, РР, В1, В6, В9), минерали (калий, калций, йод, мед, желязо, цинк, сяра, флуор, манган, селен, магнезий) и много други полезни вещества.
Смята се, че левурдата има повече ползи свойства от обикновения чесън. Използва се за намаляване на болки в стомаха и при проблеми с храносмилането. Ценна е със следните си свойства: антиастматично, антисептично, спазмолитично, жлъчегонно, дезинфекциращо, диуретично, отхрачващо и тонизиращо стомашната дейност. Левурдата увеличава сърдечните съкращения и забавя, разширява кръвоносните съдове, понижава артериалното налягане, намалява холестерола в кръвта и отлагането му в стените на кръвоносните съдове и има силно противопаразитно въздействие.
През последните години левурдата се използва като основна съставка в хранителните добавки.
В кухнята се използва в суров и варен вид. Изключително вкусно е пестото от левурда, което може да се консумира самостоятелно или в състава на дресинги за салати. Все по-често се добавя като подправка към различни супи и други ястия. В някои страни се консумира като основна съставка на салатата. Луковичките се използват като заместител на каперсите.
Често левурдата се използва и като декоративно растение.
Може да разгледате и тези рецепти с левурда с кликване по: Обикновено песто от левурда, Песто от левурда, Свежо песто от левурда, Левурда за зимата, Пататник на тиган с картофи и левурда и Картофени кюфтета с левурда.
