Расте по тревисти места и из храсталаците в цялата страна. Използват се стръковете и коренището. Ранилистът има отхрачващо, противоспазматично, възбуждащо апетита действие, подобрява храносмилането. Настойката се препоръчва при нервно изтощение, главоболие, подагра.
Прилага се при колики на стомашно-чревния канал, диарии, главоболие, виене на свят, при възпаление на бъбреците, като общоукрепващо средство при нервно изтощение, при ревматични заболявания, подагра, заболявания на жлъчните пътища. В българската народна медицина ранилистът се употребява при задух, бронхит, атеросклероза, виене на свят, епилепсия, жълтеница, възпаление на бъбреците, матката и пикочния мехур, задух, радикулит, при рак (цялото растение). Усилва обмяната на веществата.
Начин на употреба:
Външно: във вид на лапи при рани, ревматизъм, ужилване и ухапване от насекоми, радикулит.