Комунигата е отлична медоносна и фуражна култура. Тя е изключително непретенциозна към почвите, на които се отглежда. Вирее на запустели, непродуктивни, бедни и осолени почви, по влажните тревисти места, из обработваемите земи, стърнищата, залежите и край пътищата из цялата страна докъм 1000 м. надморска височина. Надземната част, брана през време на цъфтежа – юни-август (при брането да не се смесва с бялата кoмунига, чиито цветове са бели, и с дребнолистната комунига, която също е с жълти, но по-дребни цветове и прилистниците на долните листа са неясно назъбени).
Билката притежава нервоуспокоително и сънотворно действие. Освен това действа болкоуспокояващо и противоспастично.
Прилага се при главоболие, неврастения, хистерия, смущения в климактериума, чревни болки, циреи и възпалителни процеси от различен произход. В българската народна медицина комунигата се употребява още при задух, газове в червата, за увеличаване на млякото у кърмачките, при недостатъчна и болезнена менструация и др.
Външно приложение: комунигата се използва за налагане при възпаление на зърната у кърмачките, отоци в следствие на ухапване от насекоми, хемороиди, възпаление на миглите на очите и др.
