Хмелът се среща из храсталаците, покрай реките, горите и влажните места из цялата страна. Култивира се широко на много места в Самоков, Ихтиман и Трънско. Използват се женските съцветия и жлезите.
Нервоуспокоително и болкоуспокояващо, противовъзпалително, пикочогонно действие. Нервоуспокоителният ефект се дължи на етеричното масло, хумулона, лупулона, лупарола. Горчивите вещества, съдържащи се в билката имат антибактериално действие. Хмелът има слабително и сънотворно действие, и възбужда апетита.
Прилага се при нервна и полова възбуда, спазми в гладкомускулните органи, при възпаление на жлъчния мехур. В българската народна медицина билката се използва при жълтеница, камъни в жлъчката, неволно семетечение, болезнена менструация, главоболие, безсъние, стомашни болки, възпаление на простатата и пикочния мехур, глисти, камъни в бъбреците и пикочния мехур.
Под формата на лапи хмелът се прилага при натъртване и радикулит, а в смес със свинска мас при рани, язви и екземи, а дори и при кожен рак.